logo for loader

Телефон: 02 9432207

Неправилно лекуваната хрема е в основата на много от страданията при децата

МДЦ ИСУЛ

Д-р Милена Миткова е един от най-опитните детски УНГ специалисти в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", където се намира единственото специализирано Детско УНГ отделение в София. Асистент е в Катедрата по УНГ болести към МУ - София.
В сезона на настинките, когато температурите варират в диапазон от почти 20 градуса, разговаряме с нея за най-честите заболявания на горните дихателни пътища при децата и как да бъдем адекватни в лечението им.
 
Д-р Миткова преглежда деца в Детския УНГ кабинет (кабинет 220) към Медико-дентален център "ИСУЛ", който се намира на ет. 2, над Спешното отделение. Работи с НЗОК.  ЗАПАЗИ ЧАС

Д-р Миткова, от какво най-често боледуват децата във вашата област?

В ранна детска възраст (между 3 и 7 годинки), по-голямата част от децата посещават детски заведения, което предполага и по-честата среща с вирусни и бактериални причинители, които предизвикват инфекции на горните дихателни пътища.
Обикновено острият тонзилит (ангина), е свързан с предхождаща инфекция на назофаринкса – хрема, затруднено носно дишане. Когато не е овладян този епизод, инфекцията слиза към гърлото на детенцето и то се възпалява. Това са симптомите, с които най-често ни търсят родителите.

Означава ли това, че ако започне лечение на хремата веднага, може да не се стигне до ангина и други усложнения?

Точно така е! Хремата и нейното правилно и адекватно лечение е разковничето инфекцията да не отиде към гърлото или ушите, а в последствие и долните дихателни пътища. Затова моят съвет е: дори и най-баналната и безобидна хрема да бъде правилно и навреме лекувана.

Какво е подходящото лечение в този, ранен етап?

Промивките с морска вода или физиологичен разтвор, колкото и елементарни да изглеждат тези средства, могат да предотвратят усложнения и са напълно достатъчни на този етап. Тези процедури трябва да се извършват по няколко пъти на ден, за да не се допуска секретите да се задържат.
Аз винаги препоръчвам профилактика. Дори, когато е здраво детенцето, сутрин и вечер да се извършва промивка на нослето, особено ако ходи на детска градина, където непрекъснато се среща с всякакви патогени.

Ако въпреки всичко настинката или инфекцията прерасне в ангина, какво е правилното поведение в този етап? Повечето родители се притесняват в кой момент е удачно да се включи антибиотик.

Причинителите на ангината могат да бъдат различни – както вирусни, така и бактериални. При вирусните инфекции антибиотикът не е първо средство за лечение. Добре е на този етап да се проведе една правилна диагностика – кръвна картина, при която да се проследи стойността на левкоцитите, утайката, CRP, които да ни дадат информация дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция. Понякога е уместно да се изследва и гърлен секрет и чак тогава, ако имаме изолиран бактериален причинител, да пуснем антибиотик по съответната антибиограма. Ако имаме прогресия на оплакванията – температура до 39 градуса над 3 дни, тогава отиваме към антибиотик. Вирусните инфекции протичат с висока температура, отпадналост, болка в гълото, но те обикновено продължават не повече от 3 дни след което настъпва оздравяване. Ако това не се случи, значи вече имаме насложен бактериален причинител. Тогава антибиотикът е неизбежен, защото може да се отключи някое усложнение, каквото е перитонзиларния абсцес, който може да доведе до сепсис – много сериозно, бих казала спешно състояние. В този случай трябва веднага да се включи антибиотик, дори преди да сме изчакали резултата от микробиологията.

До какви други усложнения може да доведе една нелекувана ангина?

Най-често срещаното усложнение е именно перитонзиларният абсцес – възпаление на тъканта, която е около сливицата. Характеризира се с изключително болезнено и затруднено преглъщане. Едностранно. Много често се изразява със затруднено отваряне на устата – болните не могат да приемат никаква храна и течности.

Звучи опасно?

И Е опасно! Искам да подчертая, че лечението е хирургично – трябва да се инцизира (разреже) абсцеса, защото иначе може да навлезе в парафарингеално пространство и да доведе до задушаване.

Колко често лекувате дечица с такива усложнения?

Случва се, за съжаление. Най-малкият пациент, който съм лекувала с това заболяване, беше на 1 годинка, което е изключение. Това усложнение се среща по-често при тийнейджърите, но това не означава, че и по-малките са застраховани.

А какво е обяснението, че перитонзиларният абсцес се среща по-често при тийнейджърите?

При по-големите деца, както и при възрастните хора, самата тонзиларна тъкан много често става резервоар на бактериални причинители. Обикновено това е в резултат на чести ангини в по-ранна възраст. При тези деца се образува една гнойна торбичка, която е източник на инфекции. Характерно е, че директно се проявява усложнението, без да са боледували преди това от гнойна ангина.

Излиза, че честите ангини в ранна детска възраст не са безобидно нещо? Те са предпоставка за такива усложнения.

Точно така. И още нещо. Когато диагностицираме  перитонзиларен абсцес, той е категорична индикация за премахване на сливиците.

Като цяло, какво е вашето мнение – трябва или не трябва да се премахват сливиците при често боледуващи деца?

Има си строги показания. При малките деца аз лично се въздържам от тази интервенция, особено при деца, които не боледуват често. Сливиците участват в имунния отговор на организма. Когато обаче става въпрос за деца, които боледуват непрекъснато, има доказателства за ревматологични проблеми, точно поради това често инфектиране на сливиците, тогава е по-добре сливиците да се махнат. Причината е, че се увеличава риска детето да заболее от ендокардит, миокардит, да има ставни проблеми.

А какво означава „често“ боледуване?

Пет, шест ангини на сезон вече си е често боледуване. Това е сигнална лампичка към родителите, които да обсъдят с лекуващия специалист УНГ или с личния лекар, дали не е време да се замислят за махане на сливиците. Особено, когато имаме рецидивиращи абсцеси. Преди години имах едно пациентче, на около 6-7 години, което в рамките на 3-4 месеца беше хоспитализирано в нашата клиника, защото беше направило 3 перитонзиларни абсцеса едностранно, въпреки че беше все още малко дете. Родителите в началото се отказваха, но след последния абсцес, по наше категорично настояване, сливиците бяха отстранени. От тогава не сме го виждали, което е показателно.

„За“ или „Против“ приемането на имуностимуланти при често боледуващи деца?

По отношение на децата, които боледуват често от ангина, ангината е заболяване, което засяга целия организъм. След едно такова боледуване организмът е доста слаб и затова аз задължително предписвам имуностимулант, за да може по-бързо да се възстанови детето.

Да поговорим малко и за ушните инфекции – другата ваша субспециалност. Опасни ли са те при децата и до какво могат да доведат?

На първо място честите ушни инфекции създават дискомфорт и на детето, и на родителите. Това е свързано с дълги, безсънни нощи. Родители, чието дете е имало дори един епизод на ушна инфекция, след това са много внимателни към хремите и като цяло към инфекциите на горните дихателни пътища. Това е едната страна на въпроса.
Да не забравяме, че честите инфекции могат да доведат до намален слух и намалено качество на живот на децата. Понякога това е съпроводено с перфорации, изтичане на гной от ушенцето, неприятна миризма. И пак се връщаме до нелекуваната хрема, която е основната причина не само за ушните инфекции, но и за повечето страдания на децата, свързани с горните дихателни пътища.

А има ли нещо, което ни подсказват честите ушни инфекции?

Показват ни, че става въпрос за неадекватно лекувани хреми.

Може ли една ушна инфекция да е причина за висока температура и дори температурен гърч?

Може! Нервната система, особено при малките деца, е несъвършена, така че може да реагира с фебрилен гърч, което е много опасно. Между другото фебрилните гърчове често имат и генетична компонента. Обикновено като разпитаме родителите се оказва, че някой от тях като дете също е получил фебрилен гърч. Ако се знае, че има такава предразположеност, дори и при леко покачване на температурата, трябва да се реагира веднага – с антипиретици, а ако температурата продължи да се покачва, и с диазепам, разбира се предписан от лекар. В този случай е задължителна и консултация с невролог, за да се изключи някакво засягане на мозъка.
Всяка една инфекция на горните дихателни пътища, която е причина за фебрилитет, трябва просто да бъдем много внимателни с нея.
Освен това острото ушно възпаление може да доведе до разрушаване на костта и от там нататък инфекцията навлиза в мозъка и може да причини менингит.
Източник: Puls.bg