logo for loader

Телефон: 02 9432207

НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ГРЪДНАТА БОЛКА И СЪРЦЕБИЕНЕТО

МДЦ ИСУЛ

Д-р Кирил Джоманов е специалист кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Притежава над 10-годишен опит и интереси в областта на неинвазивната диагностика и лечение на кардиологични заболявания - артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност. Завърил е с отличие Медицински университет София през 2015 г. Своята специалност Кардиология придобива през 2020 г. През същата година придобива сертификат по Ехокардиография.
Той ще бъде сред специалистите, които на 17 и 18 май ще преглеждат безплатно в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ пациенти с резистентна хипертония и такива, които се оплакват от усложнения, получени след прекарана коронавирусна инфекция. Поводът е Международния ден за борба с хипертонията, който отбелязваме на 17 май.

Д-р Кирил Джоманов преглежда в кабинет 207 на МДЦ "ИСУЛ - Царица Йоанна", който се намира на ет. 2, над Спешно отделение. Работи и по НЗОК. За записване на час за преглед кликнете ТУК

-         Д-р Джоманов, на 17 и 18 май в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ще се провеждат безплатни кардиологични прегледи за пациенти, които имат усложнения от прекарана коронавирусна инфекция. Какви са най-често тези усложнения?

Коронавирусната инфекция е респираторна инфкеция, която засяга и малките кръвоносни съдове, т.е. микроциркулацията. В резултат на това, могат да се засегнат много органи – бъбреци, мозък, черен дроб, сърце, кожа и други с отключване на компилация от клинична симптоматика, оформяща т.нар. „постковид синдром“. От страна на сърцето и сърдечно-съдовата система, може да се наблюдават следните симптоми: вариация в артериалното налягане; ритъмни нарушения (сърцебиене и прескачане на сърцето); гръден дискомфорт. Тези оплаквания не трябва да се подценяват, защото под тях може да подлежи съществено усложнение, като миокардит/перикардит, наличие на перикарден излив и животозастрашаваща тампонада, които са често срещани усложнения в резултат на вирусната инфекция.

 Хората, които идват при вас със сърдечни оплаквания след коронавирусна инфекция имали ли са някакви оплаквания, свързани със сърцето преди това?

В повечето случаи – не. Но, според мен, това са пациенти, които са имали някакво латентно заболяване, което след инфекцията се е отключило. Повечето хора не провеждат профилактични прегледи и не водят здравословен начин на живот.

А млади пациенти със сърдечни оплаквания имали ли сте?

Да, при това много често. При тях се наблюдават не толкова вариации в артериалното наглягане, колкото оплаквания, свързани със сърдечния ритъм – сърцебиене, чувство за прескачане на сърцето и неврологична симптоматика: напрегнатост, раздразнителност, тревожност, намалена концентрация, нарушена когниктивна функция. Като основна причина за отключването на тези оплаквания се предполага автнономната нервна система, която се засяга от коронавирусната инфекция.

Преходно ли е това състояние?

При някои от тях продължава доста дълго, това е т.нар. „продължителен COVID“. Все още се търсят патогенетичните механизми, за да се установи каква е причината за отключването му. Като цяло в основната му е засягането на съдовете. Освен това коронавирусната инфекция, като всяка вирусна инфекция, отключва дехидратационен синдром, както и дефицити на много витамини, макро- и микроелементи. Това са предпоставки за по-дълго протичане.

Кои симптоми, наблюдавани при млади хора, и с каква продължителност, трябва задължително да ги заведат при кардиолог?

Гръдната болка и пристъпното сърцебиене са сериозни симптоми, които не бива да се подценяват и трябва да се потърси лекарска помощ задължително.

Споменахте дефицит на някои витамини, макро- и микроелементи. Може ли хипертонията да бъде регулирана с храна и физически упражнения?

 Артериалната хипертония е най-честото сърдечно-съдово заболяване в световен мащаб, водещо до големи сърдечно-съдови събития – ифаркт на миокарда и мозъчен иснулт. Етиологията на артериалната хипертония не е напълно известна, но като основни причини за възникването й се посочват някои от коригируемите рискови фактори – повишена консумация на сол, наднормено тегло, адинамията – понижена физическа активност, психоемоционалния стрес, тютюнупушене с или без наличието на некоригируеми рискови факотри – генетична предиспозиция, възраст и пол. Аз в своята практика, когато диагностицирам пациент с артериална хипертония, следвам основните препоръки за поведение и лечение на пациенти с артериална хипертония. Има две добре установени стратегии за понижаване на артериалното налягане: промени в начина на живот и лечение с лекарства. Подходът при всеки пациент е строго индивидуален. Никой не обича да приема лекарства и когато пациентът знае, че променяйки начина си на живот ще махне лекарството, той е стимулиран да направи тази промяна.

Има ли нормални стойности на кръвното налягане или те варират в зависимост от възрастта?

Според последнито Европейско ръководство за лечение на артериална хипертония от 2018 г. за оптимално артериално налягане се имат предвид стойности на систолното артериално налягане до 140 mmHg и за диастолното артериално нялгане до 90 mmHg. В това ръководство има една добре обяснена таблица в която са споменати препоръчителните стойности на артериалното налягане в различни възрастови групи с или без придружаващи заболявания и рискови факотри. Например при млад човек на 30 години, без придружаващи заболявания, е препоръчително артериалното налягане да е в рамките до 140/90 mmHg. Докато при много възрастни пациенти над 80 год. възраст,  прицелните стойности на артериалното налягане са до 130/80, ако се толерира добре, но трябва да се подхожда с повишено внимание, при евентуално понижение на кръвното.

Т.е. при възрастните хора ниското артериално налягане дори е по-опасно от леко завишеното?

Точно така! Причината е, че ниското артериално налягане може да доведе до нарушено кръвоснабдяване на мозъка и бъбреците. При възрастните пациенти основните еластични свойства на съдовата стена са променени, те са по-ригидни и не толкова еластични, какти и наличието на атеросклероза са предпоставки за нарушено кръвоснабяване. При тях ниските стойности на артериалното налягане не се толерират добре и хипотонията може да доведе до световъртеж, замаяност и дори колабиране. Може да доведе и до нарушаване на бъбречната функция.

Често ли се случва хора с ниско артериално налягане в последствие да развият хипертония? И въобще има ли корелация между ниското кръвно в по-млади години и хипертонията, когато годините напреднат?

 Няма съществена корелация. Няма и гаранция дали един хипотоник (човек с ниско артериално налягане) няма да стане хипертоник в един момент. Това си е строго индивидуално. Но един хипотоник, който води нездравословен начин на живот, консумира вредни храни, прекалява със солта, не упражнява достатъчна физическа активност, има голяма вероятност след време да стане хипертоник. Такива са и едни от най-често срещаните пациенти. 

Източник: clinica.bg