В края на м. март в ИСУЛ се проведе курс по кардиопулмонална ресусцитация за медици: Advanced Cardiac Life Support - ACLS на American Heart Association (AHA). Един от лекторите отвъд океана бе и българката доц. Радосвета Уелс, която е програмен директор по спешна медицина в Texas Tech University Health Sciences Center El Paso. С нея разговаряхме за това има ли шанс ИСУЛ да стане обучителна дестинация на AHA, както и какви са разликите между нашата и американската здравни системи.
- Доц. Уелс,
какъв център бихте искали да се създаде в ИСУЛ?
- Бих искала
да се създаде образователен център за спешни състояния, като първата стъпка ми
се иска да е за лечение на кардиоваскуларен арест, който да бъде организиран по
стандартизиран начин.
- Какви са
шансовете на болницата да стане такъв сертифициран център за ЕС?
- Това не
мога да кажа, защото все още не съм наясно с изискванията и етапите, но съм
много впечатлена от това, което виждам, защото преди години съм работила в тази
болница и разликата между предишното и сегашното спешно отделение е огромна
крачка напред. Много впечатлена съм и от младите лекари, които участват в този
курс, както и от проф. Гудев и проф. Кинова, които ни поканиха да го проведем,
под егидата на Българското кардиологично дружество. Така че се надявам ИСУЛ да стане обучителен център. - Какви
специалисти трябва да посещават курса, който организирате? - Той е за всички
лекари, сестри, парамедици, студенти по медицина, при нас е задължителен и се
държи всеки 2 години. В САЩ не може да се практикува спешна медицина без тази
подготовка. Резултатът е, че ако, например, някой човек падне в коридора,
веднага се сформира екип и всеки знае какво да прави. Това правихме тези два
дни с младите лекари и те вече са добре подготвени. Тук влизаш с един определен
обем знания и излизаш с почти същия обем, но можеш да ги приложиш по съвършено
различен начин.
- Какво
предстои оттук нататък?
- Осемте
участника в курса сега, заедно с които имаше дори един американски колега,
който дойде за курса тук от Варшава, където работи, вече поискаха да направим и
друг курс за педиатричната спешна помощ. Но крайната ни цел е да имаме курс и
за инструктори по ACLS, така че да не е нужно всеки път да идваме ние тук, а да
създадем български център. За тази цел обаче Американската сърдечна асоциация
трябва да ни даде разрешение, което на този етап все още нямаме. Но се надявам,
че ще получим, като това зависи най-вече от отклика тук и от наличието на база,
каквато осигуриха в ИСУЛ.
- В България
има идея да се разреши оказването на първа помощ при сърдечен арест от всички
хора, удачно ли е?
- Да, това е
добър подход, защото първите няколко минути намеса са най-значими и дори хора,
които не са медицински лица могат да спасят човешки живот. Обучението не само
на медицинските лица, но и на населението е много важно, защото ще се добият
тези базисни умения, които всеки един човек може да приложи на улицата като
първа помощ. Нужна е и кампания, така че повече хора да научат какво е
дефибрилатор и как се използва, като няма нужда от сериозно медицинско
образование, за да се постигне това.
- Казахте,
че сте впечатлена от спешното отделение в ИСУЛ,
но как изглежда то на фона на едно спешно отделение в Тексас, където работите?
- Аз работя
в много голям център, който е единственият такъв в радиус от 280 мили, така че
нашето спешно отделение е значително по-голямо с много повече лекари и сестри.
Разликата при нас е, че то има отделен вход само за регистрация на спешните
пациенти, които идват от улицата, и за линейките, които идват от друг вход.
Тоест, ние знаем, че хората идват защото смятат, че са в спешно състояние.
Затова следва бърза проверка на състоянието им, сестрите и лекарите могат да се
намесят за секунди и да ги закарат в шокова зала или да решат, че даден пациент
може да отиде в чакалнята.
- В какво
време става този триаж?
- В рамките
на много малко минути, защото ако на спешната регистратура се види, че човек не
е в добро състояние веднага се вкарва в спешното и за секунди се решава какво
трябва да се прави. Ако човекът е в по-леко състояние, може да чака след триажа,
ако се наложи дори и с часове. За най-тежките случаи имаме различни цветови
кодове, които се явяват на екраните в спешното, за да е ясно какво е нивото на
спешност за всеки пациент.
- Теоретично
и в България е така, но при нас се получават недоразумения, които завършват и с
фатален изход, така ли е и в САЩ?
- Медицината
не е точна наука, така че навсякъде има злополучни изходи. При нас има
федерален закон, който забранява отказ на спешна помощ и ние трябва да сме
подготвени максимално бързо да реагираме. Разбира се, един пациент след 3
минути може да е в съвсем друго състояние, така че се случват неудачи, но
нямаме право да откажем спешна помощ на никого.
- Има ли
проблем с времето, в което линейката стига до болницата?
- Зависи, в
нашата система в големия град няма проблем, защото има много линейки и станции,
както и централизирани диспечери, които могат да видят откъде е обаждането и да
насочат най-близката линейка. Но има малки селски райони, където линейката е на
три часа път от голям медицински център - в тези случаи въздушният транспорт е
много важен.
- Тези
разходи от държавата ли се поемат?
- Не винаги,
зависи от това каква е застраховката на човека и дали наистина е в спешно
състояние. Ако състоянието е спешно, се осъществяват транспортът и лечението, а
сметките идват после - кой и дали ще ги плати е друг въпрос. За съжаление много
често хората със спешни състояния могат да влязат в много сериозен финансов
дълг.
-
Телемедицината помага ли ви за отдалечените региони?
- Да, ние я
използвахме и преди пандемията, но сега е много широко използвана и специално
при такива малки лечебни заведения на големи разстояния е много важно да има
връзка с по-голям медицински център 24 часа в деня, така че да получат съвет
при нужда.
- Кадровият
дефицит проблем ли е за американската здравна система?
- Да, има
райони с много лекари, но и такива с недостатъчно лекари. Освен това нещата не
са статични, може на някои места този месец да няма никакъв проблем, а
следващият да има. При нас често дефицитът на сестри е по-сериозен от
лекарският. Затова не е изключено да имаме пациенти, които трябва, но не можем
да преместим в друго отделение, защото няма достатъчно сестри и тогава лекуваме
пациентите в спешното отделение с часове, понякога с дни, а пациентите в
чакалнята чакат по-дълго, ако не са в критично състояние. Пандемията създаде и
някои нови проблеми. Пътуващите сестри по време на нея изкарваха повече
средства и когато тя отшумя, някои неизбежно поискаха по-голяма заплата, което
създава проблеми, защото не всяка болница може да си го позволи. Всичко е
районирано, има места с предостатъчни кадри, а на други места болници се
закриват, защото няма кой да работи в тях. Никъде няма идеална система.
- Това е
проблем на публичната или и на частната болнична система в САЩ?
- И на
двете. При нас повечето болници са задължени да имат спешни отделения и в
зависимост от размера и профила им се решава колко е минимумът на леглата в
спешното отделение. Включително имаме и структури, които са само спешни
отделения без други отделения - ако в тях има пациенти, на които се налага
по-сериозна интервенция, те се транспортират в съответна болница.
- Тоест, в
Америка има по-скоро недостиг, а не излишък на болници, така ли?
- Различно
е, защото страната е голяма и във всеки район проблемът е различен. В селските
райони проблемът е един, в градовете - друг.
- Какви са
впечатленията ви от нашата система, кое бихте отчели като плюс и кое като
минус?
- Това,
което знам е, че вътреболничното лечение е много добро, когато пациентът е в
правилното отделение. Това, което липсва от моя гледна точка е звеното между
улицата и отделението. При нас нещата са организирани така, че пациентите
винаги знаят, че могат да отидат в спешното отделение. И там независимо дали
спешността е АГ, ортопедична и т.н. ние сме обучени да ги лекуваме и никой не е
върнат. След като стабилизираме пациентите, ние можем да ги изпишем или да ги
приемем в друго отделение. Докато тук чувам хората да казват – о, боли ме
ръката, трябва да отида на ортопед. Но това може да е тромб, може да е инфаркт
на миокарда, защото тези състояния се изявяват по различен начин при всеки и
ние като спешни медици трябва да преценим дали трябва да бъдат хоспитализирани
и къде. Това е, което тук може да липсва или не е достатъчно добре развито, но
когато пациентът е намерил правилното отделение или специалист нещата са на
много добро ниво.
- Казвате,
че качеството на лечение у нас е добро, но България е първенец по смъртност от
ССЗ и не само, как кореспондират двете неща?
- Много
често нещата опират до пари. Аз имах щастието последните два дни да работя с
няколко млади лекари, които са със забележителни умения и знания и много бързо
научиха преподавания материал, в сравнение дори с някои американски колеги.
Когато има такива добри кадри, те трябва да бъдат стимулирани да останат в
обстановката, в която работят добре. Трябва да има далновиден поглед за това
как да задържим младите специалисти. За мен е тъжно, че тук спешната медицина е
последна дупка на кавала. В Америка това е много престижна лекарска специалност,
а парамедикът е много важна професия. Парамедиците са горди с уменията си,
защото са много важно звено от системата и много често вече са спасили живота
на пациента, преди той да пристигне в болницата. Вярно е, че спешните лекари
там са с най-висок процент на бърн аут, но ние сме горди с професията си и
мисля, че ако младите лекари тук развият тази специалност, това ще има
положителен ефект, защото високата смъртност вероятно се държи и на липсата на
интервенция в първите минути, които са много важни. Когато има специалисти,
които да разпознаят навременно, че човекът не трябва спешно да отиде в
Гастроентерологията, а по-скоро в Неврологията или в Кардиологията, този
процент на смъртност може да се занижи значително.
- И в САЩ и
в България тя е смесена – има публично и частно здравеопазване, коя е
по-удачната форма обаче, когато говорим за здравеопазване и има ли място в него
пазарът?
- Аз имам
пристрастие в този случай, защото работя в общинска болница на границата с
Мексико в район, който е сравнително беден за американските разбирания и има
много пациенти без осигуровки. При нас идват много хора, които са пропаднали
през пукнатините на системата и затова аз винаги казвам на моите студенти и
специализанти: бъдете горди, защото именно вие можете да направите нещо добро
за тези пациенти. Всички тези хора могат да отидат във всяко спешно отделение,
но след това медицинските грижи за тях са ограничени, защото могат да имат
нужда например от ортопед или уролог, но да не могат да си платят за тези
специалисти и понякога се налага да ги приемем в болницата дори и ако няма
спешно състояние. И сметките за нашето лечебно заведение стават още
по-астрономически. Като общинска болница ние имаме известни субсидии, които ни
подпомагат отчасти за тази дейност, но спешната медицина е винаги финансово
губеща, защото сме длъжни да лекуваме хората, но не е ясно дали някой ще плати
сметките накрая. За мен грижата в университетската болница е обикновено много
по-добра, отколкото в някои частни болници, където, извън спешното, лекарите
може да не са постоянно в болницата. При нас болницата денонощно е пълна с
млади лекари, които се обучават, има много нива, през които грижата за
пациентът преминава и по-рядко нещо може да се пропусне. И въпреки че понякога
се счита, че в частната болница нещата стават по-бързо, отколкото в
университетската, моето мнение е, че при нас е по-добре, защото имаме
многобройни нива на медицинска грижа и интерес от страна на младите специалисти
да направят максималното. От медицината да се прави бизнес е жестоко нещо.
Много често, макар че способностите на американската медицина са феноменални,
хората нямат добър достъп до помощ и това е трагично.
- Мислите
ли, че тази ножица между достъпа на хората и иновациите ще става все по-голяма
и достъпът все по-ограничен?
- За
съжаление политиците имат голяма роля в това дали ще се подобрят или влошат
нещата, защото много неща опират до пари. За това си има добра причина: за да
имаме достатъчно медикаменти и екипировка, някой трябва да ги плати. В САЩ
съществуват трудности да се подобри здравната система, защото е много голяма
страна. По мое мнение е добре да има базисна осигуровка, която да гарантира
достъп до медицинска помощ за всеки. Тук моите роднини, например, често могат
да отидат по-лесно на невролог, отколкото в САЩ. Не е тайна, че Америка не е на
първо място по осигуряване на достъп до здравната система.
- Дали това
се дължи само на политика или на повсеместна комерсиализация, защото винаги
казваме, че човешкият труд е най-скъпата величина в нея? Има ли лек за тази
комерсиализация и здравословна ли е тя?
- Не зная.
***
Вижте специалистите от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ“, които преглеждат пациенти в КАРДИОЛОГИЧНИЯ КАБИНЕТ на Медицински
център „ИСУЛ – Царица Йоанна“:
1.Чл. кор. Проф.Асен Гудев, дмн, FESC, FACC
2.Проф.
д-р ЕленаКинова
3.Д-р
БожидарКръстев, д.м...... ЗАПАЗИЧАС В SUPERDOC.BG
6.Д-р НаталияСпасова, д.м...... ЗАПАЗИЧАС В SUPERDOC.BG
7.Д-р АнгелинаБоризанова, д.м..... ЗАПАЗИЧАС В SUPERDOC.BG
8.Д-р
ИскраАнгелова, гл. асистент
9.Д-р
КирилДжоманов, д.м........ ЗАПАЗИ ЧАС В SUPERDOC.BG
12.Д-р
ДимитърМарков
!!! За запазване на час за консултация с лекарите, които не преглеждат в SuperDoc - тел. 02 94 32 207.