Пролетта е известна като сезонът на алергиите. Освен на алергиите обаче, тя се явява „провокатор“ и на много по-сериозно състояние, каквото е астмата. Същите фактори, които могат да предизвикат симптомите на сенна хрема (полени, акари, пърхот и косми от домашни любимци), могат да причинят и признаци на астма.
За това какво представлява астмата, какво я предизвиква и как да я разграничим от „обикновената“ алергия, разговаряме с д-р Бросек Халил, лекар с над 37-годишен опит в областта на белодробните заболявания, пулмолог към МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“.

-Д-р Халил, какво представлява астмата като заболяване?

Астмата е хронично заболяване, най-често предизвикано от алергени. То е причинява оток на лигавицата на бронхите и спазъм. По този начин води до едно свиване в гърдите, а пациентът получава задух.

-Може ли човек да получи астматичен пристъп без да има астма?

Напълно възможно е. Това може да се наблюдава при алергична реакция. В заобикалящата ни среда съществуват над 1 000 000 алергени, които биха могли да предизвикат такава реакция.
Когато става въпрос за астма, пристъпите имат чести рецидиви. В тях може да има сезонност, свързана с алергените, които се срещат в природата, или с излагане на други алергени, каквито са някои бои, химикали. При алергичния пристъп той се появява еднократно, инцидентно.

-Освен различните алергени, които ни заобикалят, кои са другите рискови фактори за отключване на заболяването?

Рисковите фактори могат да бъдат свързани с професионалната среда – например боите, с които работят фризьорите, някои лакове в промишлеността, някои мастила в печатниците.

-Сред описаните предразполагащите фактори са също силен стрес, прием на бетаблокери, аспирин, нурофен, затлъстяване – все неща, на които всеки под една или друга форма е изложен. Значи ли това, че никой не е застрахован?

За съжаление, това е така – всеки един от нас, по всяко време може да отключи астма, дори никога през живота си до този момент да не е имал такъв проблем. Това зависи до голяма степен от моментната възприемчивост на организма към външните дразнители.

-А тази възприемчивост на организма от какво се обуславя?

Най-вече от генетичната предиспозиция за развитие на това заболяване.

-Обратимо заболяване ли е астмата или след като веднъж е диагностицирана, остава за цял живот?

Има пациенти, най-вече при децата, при които успяваме да постигнем пълно излекуване. Това се наблюдава при някои деца, при които, достигайки до  пубертета, астмата изчезва от само себе си. Много е важно преди това тя да е била правилно лекувана. За съжаление обаче няма гаранция, че заболяването си е отишло завинаги.  Понякога пристъпите могат да се появят отново след 10-15 години.
Целта ни при това заболяване е да намалим максимално пристъпите и рецидивите като блокираме факторите, които причиняват астмата, и по този начин да осигурим едно добро качество на живот на пациентите.

-Етапът от живота, в който човек е развил астма, има ли отношение към прогнозата за тежестта на заболяването?

Всичко е индивидуално. Когато премахнем алергена, който причинява астмата, тогава можем да постигнем добър резултат. Но, ако астмата при даден пациент, се предизвиква от влага и мухъл, а той продължава да живее в такава среда, няма как да очакваме добри резултати от лечението. Същото се отнася, за професионалната среда – ако астматичните пристъпи се провокират от химикалите, с които работиш, има защитни маски, които можеш да използваш. Ако и те не помогнат, трябва да смениш професията.

-Може ли астматичният пристъп да настъпи изведнъж, без човек да е имал каквито и да е проблеми досега?

Може и веднага ще дам пример. Вкъщи съм. На вратата се звъни „на пожар“. Възрастна съседка, която държи на ръце внучето си. Детето видимо е в тежко състояние, със сериозен оток на ларинкса, който му пречи да диша. Направихме бързо урбазон, детето дойде на себе си. Започнах да разпитвам бабата, назначих тестове и се оказа, че детето е направило астматичен пристъп от сусам в геврека, въпреки че никога не е имало проблеми с дишането.

-Какви са другите симптоми на астмата, освен затрудненото дишане, за което всички знаем?

Основният симптом е задух. Също отпадналост, безсъние, кашлица, която е предизвикана от самия спазъм, който получават пациентите.

-Как се поставя диференциалната диагноза?

Ако подозираме астма, започваме с функционален тест за измерване на дишането (спирометрия). Той измерва колко въздух вдишва и издишва пациентът, както и колко бързо може да го издиша. Този метод обикновено се комбинира с бронходилататорен тест. При него пациентът приема лекарство (бронходилататор), което „отваря“ дихателните пътища.  Прави се измерване преди и след приема на медикамента. Ако белодробната функция се подобри много след бронходилататор, най-вероятно става въпрос за астма.

-Има ли сезонност при астмата?
Да, има. Най-често симптомите се обострят през пролетта, когато цъфтят дърветата, тревите и е повишено нивото на тревния полен, както е в момента. От началото на пролетта почти всеки ден в кабинета приемам пациенти с обострена астма.

-Какво е лечението?

Имаме много оръжия в борбата с астмата, в зависимост от нейната степен – дали е тежка или е в по-лека форма. Най-често ползваме инхалаторни кортикостероиди. При тежки астми ползваме биологично лечение, което дава много добри резултати.
Степента на астмата, дали е лека или тежка, се определя от причинителя и от това колко пристъпа годишно получава пациентът. При 2-3 пристъпа на месец тази астма се води тежка. Има особено тежки случаи, когато пациентът от един пристъп влиза в друг, т.е. почти няма интервал между тях, т.нар. статус астматикус. За щастие, откакто имаме инхалаторна кортикостероидна терапия много рядко се наблюдават такива случаи. Леки са формите, когато пристъпите са 2-3 пъти годишно.

-Може ли да бъде животозастрашаваща астмата и в кои случаи?

Може и е много драматично това състояние, напр. при статус астматикус, когато човек може да се задуши. Затова, когато даден пациент е диагностициран с астма, независимо дали в лека или тежка форма, винаги го съветваме да носи със себе си бързодействащ инхалатор.

Какво бихте посъветвали пациентите с астма?

Ако е доказано, че астмата се провокира от мухъл или акари, често да си сменя възглавницата, на която спи. Горе-долу на 3 месеца е добре да се сменя възглавницата. Когато има мухъл в помещението, той трябва да бъде отстранен.  Ако причината е химикал, с който работи в завода, да смени работата си. При фризьорите, задължително да работят с маска.

Д-р Бросек Халил пулмолог с над 47 години стаж по специалността. Той е от сирийски произход, но е прекарал по-голяма част от живота си в България. Завършил е Медицински университет – София. Има специалност по Пулмология и фтизиатрия и по Вътрешни болести, както и специализация по Бронхология. Освен български език, д-р Халил владее английски, арабски и сирийски.
Дълги години е бил част от екипа на специализираната болница по белодробни болести „Света София“. В момента е завеждащ Белодробно отделение към столичната Втора градска болница и консултира пациенти към медицинския център на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. 

Източник: БГНЕС
***
В МЦ "ИСУЛ - Царица Йоанна" д-р Халил приема пациенти срещу заплащане или по здравен фонд всеки вторник и четвъртък. 
Запазване на час за консултация през платформата SuperDoc