НАСЛЕДСТВЕНОСТТА ИМА ВОДЕЩА РОЛЯ ПРИ АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Всяка година хиляди хора от целия свят се диагностицират с проблеми с щитовидната жлеза. Причините за това автоимунно заболяване са различни, като една от водещите роли има наследствеността. Разговаряме с д-р Сребрина Сидова, специалист по ендокринология и болести на обмяната към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната за лечение на метаболитни заболявания на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, за да научим повече за този важен ендокринен орган, който много специалисти определят като „диригентът“ в нашия организъм.

-Д-р Сидова, каква е ролята, която щитовидната жлеза изпълнява в нашия организъм и защо е толкова важно нейното правилно функциониране?
- Щитовидната жлеза е ендокринен орган, играещ ключова роля в регулирането на метаболизма чрез производството на хормоните тироксин и тройодтиронин. Тези биологично активни вещества регулират и много други жизнено важни функции като дишане, сърдечен ритъм, телесно тегло, мускулна сила, ниво на холестерола в кръвта, както и функцията на централната и периферната нервна система. Оптималното ниво на тези хормони е от съществено значение за организма и всяко отклонение от нормата може да доведе до редица здравословни проблеми.
-Трудни ли са за откриване заболяванията на щитовидната жлеза и има ли забавяне в диагностиката им?
-Заболяванията на щитовидната жлеза, свързани с нарушена хормонална функция, са сравнително лесни за разпознаване поради характерната им клинична симптоматика, насочваща към едно такова отклонение. Последващата хормонална оценка допълва диагностичния процес и улеснява изготвянето на терапевтичен план. Структурните и възпалителните изменения в жлезата, които често се установяват при ехографско изследване, са лесно откриваеми поради повишените диагностични възможности, с които разполагаме в последните години. От друга страна, по-голямата информираност на пациентите за различни медицински състояния ги кара насочено да търсят специалист, така че все по-рядко се случва да има забaвяне в поставянето на диагнозата.
-Какви са симптомите на дисфункция на щитовидната жлеза?
-Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза са свързани с понижено или с повишено производство на щитовидни хормони, като и в двата случая жлезата не функционира по оптималния за организма начин, което неминуемо довежда до увреждане на здравето.
Когато говорим за хипотиреоидизъм или намалена функция на щитовидната жлеза, е налице забавяне на метаболитните процеси в тялото. Болните се оплакват от лесна умора, повишена сънливост, суха кожа, косопад. Често са повишили теглото си без промяна в диетата и начина на живот. При жените в репродуктивна възраст може да се наблюдават нарушения в менструалния цикъл, а дори и трудности при забременяване. Не малко са и случаите на доминиращи прояви от страна на сърдечно-съдовата система – забавен пулс, лабилен контрол на артериалното налягане, изявена стенокардна симптоматика.
Обратно, при повишена функция на жлезата, се ускоряват енергийните процеси в тялото. Болните се усещат по-напрегнати, раздразнителни и емоционални, не понасят топлина. Често губят безпричинно от теглото си, пулсът им се ускорява и се променя артериалното им налягане. Нерядко хипертиреоидизмът може да дебютира с характерни очни изменения, които лесно биват разпознати от широк кръг медицински специалисти.
- Колко често човек трябва да си изследва хормоните на щитовидната жлеза?
- При липса на проблем с щитовидната жлеза е достатъчно щитовидните хормони да се проверяват веднъж годишно. Това гарантира навременното и адекватно лечение при евентуално нарушение в нормалното функциониране на жлезата. При вече диагностицирано заболяване подходът следва да бъде индивидуализиран и се определя от наблюдаващия ендокринолог.
-Какви други изследвания са необходими, за да сме сигурни, че щитовидната жлеза функционира нормално?
- За оценка функцията на щитовидната жлеза е необходимо изследване на TSH, fT3, fT4, а при наличие на ехографски данни за структурни нарушения – допълнителни изследвания по преценка на ендокринолога. Индиректен маркер за нарушена функция могат да бъдат нивата на серумните липиди, глюкоза, електролити, артериално налягане.
-Какви са основните рискови фактори, които могат да доведат до заболявания на щитовидната жлеза?
- Роля в отключването на тиреоидните заболявания имат различни фактори като наследственост, напреднала възраст, придружаващи автоимунни заболявания, експозиция на различни токсини от околната среда. Хроничният стрес, нездравословният начин на живот, тютюнопушенето също допринасят за нарушаване функцията на щитовидната жлеза. Напоследък все повече лекарства, като амиодарон, интерферон, литий, някои противотуморни медикаменти /чекпойнт-инхибитори/ могат да увредят щитовидната жлеза, обуславяйки развитието на тиреоидни възпалителни заболявания.
-До колко е важна ролята на наследствеността при този тип заболяване? Всяко момиче, чиято майка е диагностицирана със заболяване на щитовидната жлеза, ли ще развие такова? Какво можем да направим, за да се предпазим?
- Наследствеността е с водеща роля, основно при развитието на автоимунните тиреоидити, като тиреоидитът на Хашимото, и обикновено има и други членове на семейството с това заболяване. Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза могат да се съчетаят с други автоимунни заболявания като захарен диабет тип 1, ревматоиден артрит, лупус, витилиго, така че е необходима оценка на функцията на жлезата в тези ситуации. Жените винаги са били по-засегнатият пол, като автоимунният тиреоидит се среща до 10 пъти по-често в сравнение с мъжете, но това не означава, че задължително всяко момиче с фамилна обремененост за тиреоидно заболяване ще развие такова. Причините за настъпването на автоимунен процес не са напълно изяснени, но се счита, че поддържането на нормални нива на йод, елиминиране на токсините от околната среда и минимализиране на стреса биха забавили настъпването на процеса.
- В клиниката в, която работите (Клиника по ендокринология и болести на обмяната за лечение на метаболитни заболявания) освен със заболявания на щитовидната жлеза, се лекуват и  различни хранителни нарушения. Има ли диета, поддържаща щитовидната жлеза?
- Хранителният режим, оптимален за добро здраве на щитовидната жлеза, на първо място трябва да бъде балансиран. Не е необходимо да се изключват цели хранителни групи, защото липсата на определени макронутриенти може да окаже неблагоприятно влияние върху здравето ни. Храненето трябва да бъде разнообразно, включващо сезонни храни, характерни за нашите географски ширини. Приемът на достатъчно плодове и зеленчуци, фибри, полиненаситени мастни киселини, пълнозърнести храни е препоръчителен за оптимален баланс на хормоните.
-А кои са храните, които трябва да избягват пациентите с нарушена функция на щитовидната жлеза?
- Повишената консумация на глутен, обработени храни, трансмазнини и добавени захари стимулират възпалителните процеси в тялото ни и увеличават риска от развитие на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Те са бедни на хранителни вещества и допринасят за хормонален дисбаланс, влошаване на метаболизма и нормалната функция на щитовидната жлеза.
Същевременно щитовидната жлеза се нуждае от йод, за да работи правилно и да произвежда достатъчно хормони за нуждите на организма. Освен нормално количество йод, от изключително значение е приемът на достатъчно антиоксидантни, микринутриенти и витамини, които допринасят за защита на жлезата от оксидативен стрес. Важно е в ежедневното ни меню да включваме достатъчно млечни продукти, риба и морски дарове, яйца, зеленолистни зеленчуци, червени плодове.