С поредното завъртане на стрелките на часовника обществото отново се изправя пред въпроса как промяната на времето влияе върху организма. Темата бе във фокуса на предаването „Пулс“, където гост бе един от топ специалистите на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ д-р Петър Калайджиев – специалист по медицина на съня.

„Със зимното часово време печелим един час повече сън, но въпреки това адаптацията не е лесна. Организмът ни е съвършено настроена система, в която всяка клетка и всеки орган работят в синхрон със светлината и тъмнината. Дори промяната само с един час изисква време за приспособяване – обикновено между три и седем дни“, посочи д-р Калайджиев.

Делението на хората на „сови“ и „чучулиги“ не е мит, а генетично заложена особеност

Кардиологът подчерта, че делението на хората на „сови“ и „чучулиги“ не е мит, а генетично заложена особеност: „Още през 2017 г. трима учени получиха Нобелова награда за откриването на гените, които определят нашите циркадни ритми. Тоест, това дали сме активни сутрин или вечер е заложено в ДНК-то ни“.

По думите му смяната на времето е форма на „мини джетлаг“, която може да предизвика стрес в организма: „Доказано е, че след смяната на часовото време се увеличават случаите на инфаркт с 3–5%, както и инцидентите на пътя и на работното място. Това показва, че промяната влияе негативно и трябва да сме внимателни“.

Как да се адаптираме към смяната на времето

В студиото д-р Калайджиев коментира, че макар хората на дежурства да развиват адаптация, тя не е перфектна и не е здравословна.

„Персоналът, който работи на смени, е най-уязвим към смяната на времето. Всеки трябва да даде на тялото си време да се нагоди – с 10–15 минути по-ранно лягане и ставане в дните преди промяната. Сутрешната светлина също е много важна за събуждането на мозъка“, отбеляза Калайджиев.

Кардиологът предупреди, че хората с хронични сърдечни заболявания и хипертония трябва да внимават особено много. „Смяната на часа води до излив на стресови хормони и дисбаланс на нервната система. Затова при тях адаптацията трябва да бъде плавна. Вечер минимизирайте синята светлина от екрани и спазвайте добра хигиена на съня – хладна стая, без телевизор и телефон в леглото“.

Цялото участие на д-р Калайджиев в предаването ПУЛС можете да гледате ТУК.

***
Д-Р ПЕТЪР КАЛАЙДЖИЕВ е главен асистент към катедра Спешна медицина на МУ-София. Научните и практическите му интереси са в областта на заболяванията на съня в съчетание със сърдечно-съдовите заболявания. Има дисертационен труд на тема „Остра сърдечна недостатъчност и нарушения на съня“ за придобиване на научна и образователна степен „Доктор“.

В тази връзка има редица научни публикации в международни списания, като за 2024 г. негова статия беше публикувана в престижното списание – Journal of Clinical Мedicine, за подобряване на прогнозата при пациенти с обострена сърдечна недостатъчност и терапия с CPAP, базирана на наблюденията му върху пациенти на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ с въпросните заболявания.

Ръководител е на започнал през 2024 год. изследователски проект към МУ-София за разбиране и внедряване на неинвазивната вентилация в домашни условия при пациенти със сърдечна недостатъчност, сънна апнея и хронична обструктивна белодробна болест.

Д-р Калайджиев е и сред малкото българи, които са имали честта името им да попадне в едно от най-престижните медицински списания в света. Той е съавтор в медицинска публикация в The New England Journal of Medicine, в която се представят резултатите от проучване върху нов медикамент за тежките случаи на коронавирус. (По време на пандемията от коронавирус той оглавяваше най-голямото ковид отделение в болницата).
***
Д-р Петър Калайджиев консултира пациенти в МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“ срещу заплащане или по здравен фонд.
Можете да си запазите час за консултация през системата SuperDoc.