Възрастта не зависи само от това как изглеждаме. Тялото, или по-точно сърцето, кръвоносните ни съдове, също имат възраст и понякога тя е по-важна, защото тя определя колко ще живеем.
Това обяснява д-р Ангелина Боризанова, кардиолог в Клиниката по кардиология на
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Хронолигична е възрастта, на която човек реално е, т.е това,
което е записано в личната му карта.
Биологичната възраст е функционалното състояние на неговите клетки,
тъкани и органи
Тя се определя от генетиката, начина на живот, физическата активност.
Според съвременните гайдлайни – трябва да се стремим нашата биологична възраст
да бъде по-малка от хронологичната.
„За съжаление, в нашата практика, по-често се сблъскваме с обратното. При нас
идват мъже и жени на по 46-50 години, чиято биологична възраст на сърцето е
като на 70-годишни. В големия процент от
случаите причина за това е неподходящия начин на живот: тютюнопушене, всекидневен
прием на алкохол, неконтролирано кръвно налягане“, обяснява д-р Боризанова.
Разбира се, има и изключения, когато „виновни“ са гените. Опитният кардиолог
обаче бърза да уточни, че и за тези случаи има лек. „Има много хора, които живеейки
здравословно, дори и да имат генетична предразположеност към редица
заболявания, в това число и хипертония, тези заболявания никога не се проявяват.
Точно затова, особено при тези пациенти, е още по-важно да водят здравословен и
хармоничен начин на живот“, категорична е тя.
Ето и нейната най-опростената рецепта: здравословно хранене + физическа
активност + здравословен сън (8 часа на ден) – вредни навици
като прекомерен прием на алкохол, тютюнопушене.
Ако искате да разберете каква е вашата биологична възраст – в Клиниката по
кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ има специализиран кабинет за
определяне на сърдечно-съдовата възраст.
***
Д-р Ангелина Боризанова е кардиолог в УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ и главен асистент към Катедрата по спешна медицина на Медицински
университет – София. От декември 2025 г. е FESC (Fellow of the European Society
of Cardiology) – признание на Европейското кардиологично дружество за висок
професионализъм и научен принос.
Професионалният ѝ фокус е в областта на кардиометаболитната медицина. През 2025 г. преминава 2-ия следдипломен курс по кардиометаболитна медицина, организиран от Zurich Heart House – London Heart House, King’s College и Royal Brompton & Harefield Hospitals в Лондон – престижна международна програма, посветена на съвременните подходи в диагностиката и лечението на дислипидемия, артериална хипертония, нарушения в глюкозния метаболизъм, затлъстяване и свързаните с тях сърдечносъдови рискове.
Автор е на над 30 научни публикации. Последната ѝ статия, публикувана в Frontiers in Endocrinology, разглежда ролята на висцералната адипозност и метаболитните нарушения като ранни маркери за предсърдна дисфункция и предсърдно мъждене в средна възраст – принос към по-ранната превенция на сърдечносъдовите заболявания.