Проф. д-р Боряна Делийска е била ръководител на Клиниката по нефрология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна-ИСУЛ” – София от 2002 г., специалист по нефрология и вътрешни болести, доктор на медицинските науки, професор към Медицинския университет - София.

В периода 2006-2014 г. проф. д-р Делийска е била Национален консултант по нефрология, а в момента е активен член на ръководството на Научното дружество по нефрология и на Eвропейското нефрологично дружество. Има специализации в Германия – Мюнхен, Йена и Ерланген. Автор е на над 160 научни публикации и има множество участия в учебници и книги.

От 1982 г. до 1983 г. проф. д-р Делийска е участъков терапевт гр. Златица. От 1983 г. работи в нефрологична клиника, Катедра нефрология към Медицински университет София, като от 1989 г. е старши асистент, а от 1991 г. - главен асистент. През 2001 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Външен експерт е към Национална здравноосигурителна каса. От 2001 г. е началник на Клиника по нефрология към УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".

С проф. д-р Делийска разговаряме за хранителните режими и риска, който някои от тях предпоставят за бъбреците ни.

 - За какво служат бъбреците, проф. Делийска?

- Общоизвестно е, че през бъбреците уринираме, но по-важното е, че те са най-значимият регулатор на вода и различни електролити в организма. Когато тялото бива пренатоварено, например след приемане на по-голямо количество определена храна, бъбреците регулират отделянето на токсините, балансират промяната в киселинността и нивото на различните електролити като или повишават изхвърлянето им с урината или напротив ги задържат в организма. Всичко това е възможно с подаване на сигнали между клетките и структурите на бъбрека. Бъбреците са своеобразен буфер, т. е. освен да отделят токсините, посредством уринирането, тези органи служат за запазването на добрия баланс на веществата и водата в организма.

- Кои са ежедневните навици и дейности, с които човек несъзнателно вреди на бъбреците си? Защо високият прием на протеини ни излага на риск от увреждането им?

- Определено има. Мислейки, че правим добро, всъщност увреждаме бъбреците си. Един пример за това са активно спортуващите във фитнес залите или т. нар. бодибилдъри (от англ. Ез. “bodybuilder” – културист). За изграждането на по-голяма мускулна маса тези хора често поддържат определени режими и приемат специфични добавки. Високопротеиновата диета е един от рисковите фактори, на които активно практикуващите фитнес излагат бъбреците си. В отделението сме приемали пациент, който освен всички месни и растителни белтъчини (протеини), които приемаше, изяждаше и почти по една кора яйца. Това са почти трийсет яйца на ден, плюс гарнитурите от сирене, извара или друго, които дори и в по-малки количества все пак съдържат протеин. Досещате се, че беше натоварил бъбреците в много тежка степен. Високопротеиновата диета, все по-разпространена сред младите, може би имащи идеята, че ако се приемат огромни количества белтъчини ще натрупат големи мускули, винаги в даден момент уврежда бъбреците. Появяват се камъни в бъбреците, отлагания на калций в бъбречната тъкан, включително и други по-тежки бъбречни увреждания. Тук трябва да се отбележи, че възникват и други проблеми като високо кръвно налягане. Съвсем наскоро приехме двама мъже на 38-40-годишна възраст сериозни бъбречни заболявания, които освен високопротеинова диета са взимали и различни протеини и добавки.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ можете да прочетете на www.puls.bg

----
Проф. Боряна Делйска преглежда пациенти и към МДЦ "ИСУЛ - Царица Йоанна". Можете да си запазите час през платформата SuperDoc или като се обадите на тел. 02 94 32 207.