Децата ни вече се раждат със смартфон в ръка. Обществото е разделено на два лагера - някои родители сами дават тези „играчки" на малчуганите, други са категорични, че това ще доведе рано или късно до ослепяване. За вредата от електронните устройства, за трудностите пред единствения спешен очен кабинет в София и областта, говорим с един от водещите български офталмолози - доц. Борислав Кючуков – началник на една от очните клиники в България с най-дългогодишни традиции – в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Доц. Кючуков консултира пациенти и към Медицинския център на болницата – МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“.
- Доц.
Кючуков, вече повече от половината ученици са с очила. Ослепяват ли децата ни
от таблети и смартфони, които ползват почти денонощно?
- Добрата новина е, че децата не ослепяват от прекалените занимания със
смартфони, таблети, компютри и телевизия. Няма медицински доказателства, че
това води до намалено зрение. Тук трябва да направим разликата между това,
което ние, очните лекари, разбираме под слепота и това, което под слепота
разбира широката публика. Очните лекари под този термин имаме предвид намалено
зрение. Когато изследваме детето на зрителна таблица, то не може да види
най-дребните цифрите на проектора или монитора, на който се показват тези
цифри, букви или специфични символи (оптотипи). Слепотата означава много ниско
зрение, зрение, което е няколко стотни или дори по-малко. Понякога липсва
изобщо усещане за светлина. Докато за широката публика слепотата много често се
припокрива с наличието на някакви диоптри, било то минусови или плюсови -
наличие на далекогледство или късогледство, или пък астигматизъм. Ние тези
явления ги наричаме рефракционни грешки или рефракционни аномалии. Като една
дете е с минус б диоптри късогледство и астигматизъм минус 2 диоптри на 90
градуса, то въпреки това може да има 100% зрителна острота, тоест то изобщо не
е сляпо. То има отлично зрение, но за да постигне това отлично зрение, са
необходими очила с минусови стъкла.
- Значи няма лоша новина, свързана със постоянното взиране в екрана?
-Лошата новина е, че ако родителите искат да увеличат шанса техните деца да
имат такива диоптри, то най-сигурния начин е да им разрешат да играят със
смартфони и със всякакви електронни дисплеи. Има медицински доказателства, че
продължителната работа с дисплеи наблизо води до нарастване на късогледството.
Тоест, ако искаме нашето дете да носи очила, то тогава може от сутрин до вечер
да гледа Ютуб и да играе на смартфона си. Това е голямата разлика между
слепотата и носенето на очила по повод рефракционни аномалии. Също е доказано,
че децата, които прекарват повече време на открито, на слънчева светлина,
развиват по-рядко късогледство и при тях то прогресира по-бавно. С една
дума - ако разрешим на детето си по 12-14 часа на смартфон, ние увеличаваме
неговия шанс да се нуждае от очила по повод миопичен астигматизъм (комбинация
от късгледство и астигматизъм). Но в никакъв случай няма да му причиним
слепота.
- А има ли някаква възраст, когато е сравнително безопасно детето да заседне
пред екрана?
-Тъй като говорим за медицина, базирана на доказателства, няма проучвания,
които да казват, например - да, по-безопасно е да се разреши след 4-годишна
възраст. Но здравият разум предполага работата с електронни дисплеи да се
ограничи на 1-2 до 3 часа дневно. Да не забравяме, че те са част от нашата
цивилизация в момента. Преди 20 и повече години изобщо нямаше да водим такъв
разговор с вас дали на децата да се разрешава да играят на смартфони или не.
След 20 години може би ще има нещо друго, 3D очила, например, в които те с
движение на очите си да командват различните програми.
- А как стои въпросът със зависимите от електронни устройства възрастни?
- При възрастните хора над 18-20-годишна възраст се счита, че физическото
развитие на тялото е приключило и оттам е приключило и удължаването на очната
ябълка. Тоест на един 20-годишен здрав човек, независимо дали има една малка
рефрактивна аномалия или не, няма как продължителната работа на компютър да
причини слепота или да причини увеличаване на диоптрите му. Често пациенти
казват аз съм счетоводител или програмист, по 14 часа съм пред компютъра и
диоптрите ми се увеличиха. Не е така. Този човек си е имал тези скрити диоптри.
Просто извънредното зрително усилие е предизвикателство към очната мускулатура,
която все по-малко може да компенсира наличието на диоптрична грешка. С една
дума - мониторите не могат да причинят нарастване на диоптрите, те по-скоро
могат да предизвикат нуждата от изписването на точни очила.
- Много често обаче хората се оплакват, че им „изсъхват" очите от
мониторите, това вярно ли е?
- Това е така нареченият синдром на компютърно зрение. Има проучвания, които
показват, че програмистите, геймърите, счетоводителите, които прекарват часове
наред пред мониторите, мигат по-рядко от нормалното. Ние с вас в момента мигаме
между 14 и 18 пъти в минута. Смисълът на мигането като физиологичен акт е да разстила
един много тънък слой върху очната повърхност, тоест всяко мигане овлажнява
окото. Когато всички тези хора, втренчили се в дребните цифри на екселските
таблици и в програмните кодове на монитора, мигат по-рядко, те овлажняват очите
по-рядко и възниква синдром на сухо око, който няма да го има в нормалното
ежедневие, ако не прекарвате 10 часа зад монитора. Справянето с този синдром е
преди всичко хигиена на работа с компютър, трябва съзнателно да мигаме
по-често. Необходимо е така да подредим работното си място, че да гледаме
монитора отгоре надолу, за да бъде очната цепка помалка и естествената сълза да
се изпарява по-трудно. Трето - да няма силни климатици в работното ни
помещение, които причиняват въздушни струи и тогава сълзите по-лесно се изпаряват.
Разумно е да имаме подръка изкуствени сълзи без консерванти, които
отвреме-навреме да капваме в очите, за да ги овлажняваме. Разбира се, не трябва
да се забравя редовната почивка - тоест да се погледне надалече през прозореца
по 10 минути на час-два, за да се релаксира очната мускулатура, да се отпусне
акомодацията и конвергенцията. Защото нормалното съразмерно човешко око е
направено да гледа надалеч, за да гледа монитора на 50 см, то се напряга с
около 2 диоптъра късо гледство. Ако работим 12 часа, без очите да почиват,
това е като 12 часа да правим физически упражнения с тежка раница на гърба,
което пак не е физиологично.
- Очната клиника, която ръководите, е една от най-добрите в страната. Това
резултат от какво е - от лекарите, апаратурата или организацията на работа?
- Благодаря за оценката, аз бих казал, че сме една от най-добрите
академични клиники в България. Най-напред очната клиника в УМБАЛ „Царица
Йоанна ИСУЛ" има десетилетни традиции, тя е създадено още през
50-те години на миналия век и е място за специализация и следдипломно обучение
на много поколения на български очни лекари. В момента ние с огромни усилия се
опитваме да поддържаме това ниво не само на медицинска квалификация, но и на
медицинска етика. Опитваме се да се развиваме в условията на една трудна
икономическа обстановка. Офталмологията и офталмохирургията са много зависими
от апаратното обезпечаване.
Екипът на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".
Очната апаратура, подобно на компютрите,
телефоните, автомобилите, претърпя една революция през последните 20-на години.
Ако няма непрекъснато реинвестиране в нови апарати, колкото и да са качествени,
хората, които работят в дадена клиника, не могат да работят на едно нормално
европейско ниво. Но апаратите не лекуват сами. Важна е комбинацията не само от
добри професионалисти и качествена апаратура, но и лекарите да са етични хора,
да има традиции, да има съвременен здравен мениджмънт. Изобщо никак не е лесно
да се поддържа високо ниво в клиника с традиции.
- Младите лекари имат ли интерес към офталмологията и усеща ли се недостиг
на кадри?
- Определено имат. Но материалното стимулиране в университетските болници
трудно може да се сравни с тези в частна клиника. През годините съм имал горчив
опит с млади лекари, които нямат академичната закваска и те много бързо отиват
в частна структура, където водещ е често материалният интерес. Но не всеки
завършил лекар има интереса и качествата да се развива като академичен
преподавател - на стажанти и специализанти, да развива научно-изследователска
дейност според възможностите в България, защото все пак сме в периферията на
Европа. Тук някакви фундаментални научни открития в областта на медицината са
много трудни на фона на това, че се борим да оцелеем като структура и
академична болница. В страната има достатъчно офталмолози, но не са равномерно разпределени,
концентрирани са в големите градове. В по-малките населени места офталмолозите
са рядкост и при тях се чака със седмици. Това е реалността на тази полупазарна
здравна система в България.
- А какво трябва да се промени в здравната система?
- Аз не съм от мъдрите глави, които могат да дадат рецепта как да се смени
здравната система изцяло. Категоричен съм, че трябва да се преустанови
отношението към пациентите като към ходещи чекове, които трябва да се осребрят.
Някои структури предпочитат само тлъстите чекове, а тези, които са без
покритие, да бъдат оставяни да се оправят както намерят за добре. Такова
отношение се корени в това, че лечебните заведения са търговски дружества. За
съжаление, сме превърнали медицината в България в амбулантна търговия. Там
трябва да се променят нещата. Не може да има такова излишество на болници,
които са търговски дружества и които се конкурират помежду си буквално като
аптеките и оптиките, които са на всеки ъгъл. Трябва да има регулиране, трябва
да има целево финансиране за покритие на определени дейности и болниците не
трябва да зависят буквално от това, което са изработили, за да могат да
оцеляват.
- Като вашия спешен очен кабинет, който е единствен в София?
- Да, той работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. За него трябва
да има определен щат от лекари и сестри. Поддържането на този щат води до
загуби на очната клиника. А тази дейност трябва да се извършва, няма друг очен
спешен кабинет не само в столицата, но и в Софийска област и Западна България.
Има дежурен хирургичен екип и ако дойде пациент с проникваща травма в рамките
на няколко часа, независимо дали е събота или неделя, или празник, той ще бъде
опериран. Но това е скъпо занятие. Трябва да има целево финансиране за него,
защото иначе тази дейност сама по себе си носи загуба на Университетска Болница
„Царица Йоанна-ИСУЛ", защото тя етърговско дружество. Тъй
като другите търговски дружества прекрасно са преценили ситуацията, те не
разкриват денонощни кабинети, защото от тях няма печалба. Събота и неделя минават
поне по 50 пациенти, на нощните дежурства - поне по 10. В петък вечер приехме
една пациентка с гноен ендофталмит - усложнение след катарактна хирургия,
извършена на друго място. Тя е обикаляла лечебни заведения в Югозападна
България, Южна България, но никъде не е била хоспитализирана. Тя ще има дълъг
престой и е от онези „чекове без покритие". И затова никой
Смартфоните и компютрите не водят до слепота не я приел. Ние я приехме, защото
сме длъжни да лекуваме спешните състояния. Това е грозната истина в момента.
- Вие сте били на специализация във водещи клиники по света, какво е
различното в сравнение с България?
- Въпросът е много сходен с това какво е различното между България и
нормалните европейски страни, дори да не се сравняваме с развитите западноевропейски,
а с тези, които са в Централна Европа и също са били в социалистическия лагер.
В техните университетски болници, освен че има целево финансиране, има визия за
развитие, за инвестиране в персонала, за въвеждане на нови дейности, за разширяване
и подобряване на здравната грижа. Докато тук инвестицията в здравеопазването е
равностойна на това да инвестираш в хотелиерство, ресторантьорство, в
транспортни дейности, соларни паркове за производство на елетричество и т. н.
Здравеопазването не е само една от останалите сфери на икономиката на страната.
То е част от националната сигурност и това се видя през ковидната епидемия. Кой
я изнесе? Гръбнакът на здравната система са големите държавни университетски
болници. Те изнесоха тежките случаи.
- Защо българинът е нехаен към здравето си?
- За последните 25 г. нещата мисля, че се промениха. При социализма
отношението беше - всичко е безплатно и всичко ни се полага. Докато напоследък
това отношение към здравето, че някой друг мисли за него, вече го няма. Разбира
се, че изгубено здраве не винаги може да се купи с пари. То може да да се
запази с профилактика, със здравословен начин на живот, с променено отношение
към тялото си - да се грижиш за него, а не да мислиш, че капацитетът му е
безкраен. Усещам промяна, особено в по-младите хора, които се замислят за това,
че здравето е ценност, важен ресурс, който трябва да се пази, за да можеш да го
използваш подълго време. Включително и към зрението.
Нашият гост
ДОЦ. БОРИСЛАВ КЮЧУКОВ е началник на Очната клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна
- ИСУЛ". Занимава с преподавателска работа на студенти и
специализанти. Специалист е по трансплантация на роговица, рефрактивна хирургия
на роговица с ексимерен и фемтосекунден лазер, катарактна хирургия, очни травми
и ехографска диагностика. Специализирал е в найдобрите болници в Германия,
Белгия, Великобритания, франция и др. Член е на Българското дружество по
офталмология, Европейскато дружество по катарактна и рефрактивна хирургия,
Американската академия по офталмология.
Доц. Кючуков преглежда пациенти в Очния кабинет към МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“.
Можете да си запишете час на тел. 02 94 32 207.
Източник: в-к "Труд"