logo for loader

Телефон: 02 9432207

Д-р Христо Вълков: при Улцерозния колит възпалението може да засегне цялото дебело черво

МДЦ ИСУЛ

Автор: Яна Бояджиева

Хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ) се превърнаха в глобален здравен проблем

В това интервю ще обсъдим характерното за хроничните възпалителни чревни заболявания със статистически анализ от проведено проучване в тази област. Разговаряме с д-р Христо Вълков – гастроентеролог в Киниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където се намира най-големият специализиран център в България за лечение на ХВЧЗ.
Ако изпитвате проблеми, като описаните по-надолу или се съмнявате, че може да сте засегнати от подобно заболяване, не пропускайте да се консултирате с лекарите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които преглеждат всеки ден в КАБИНЕТА ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ на МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“. За контакт:02 94 32 207.

- Д-р Вълков, по повод Световния ден на хроничните възпалителни чревни заболявания представихте статистически анализ с данни от проведено от вас проучване. Но преди да обсъдим това проучване, моля ви в началото да информираме читателите за основните характеристики на тези заболявания?
- За голямо съжаление, хроничните чревни възпалителни заболявания се превърнаха в глобален здравен проблем поради непрекъснато нарастващата им честота: Към тях спадат улцерозният колит (УК) и болестта на Крон (БК). Тези заболявания са иди-опатични, което означава, че точните причини, които водят до развитието им, все още не са напълно изяснени. Към момента е все още невъзможно да отделим една- единствена причина, която да стои в основата на възникването на хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ).
Вероятно комбинирането на редица фактори, като влиянието на околната среда, генетичната предразположеност на човека, нарушеният баланс на микроорганизмите в гастроинтестиналния тракт и, разбира се, абнормалният (неправилният) имунен отговор, предизвикват възникването на УК и БК. Тези заболявания се характеризират с хронично възпаление на гастроинтестиналния тракт.
При улцерозния колит обикновено хроничното възпаление започва от ректума и може да се разпространи по хода на цялото дебело черво, но остава ограничено в него. От друга страна, болестта на Крон може да засегне освен дебелото черво, така и всички части на гастроинтестиналния тракт, от устата до ануса. Тези заболявания се проявяват основно в млада възраст и влошават качеството на живот на нашите пациенти.
Т.е., в период, във време, в което пациентите имат потребност да се изучат пълноценно, да се утвърдят в своята работа и да създадат семейство. Именно това хвърля върху нас, лекарите, огромната отговорност за навременно диагностициране, правилно лечение и предотвратяване на всички потенциални усложнения, които може да се наблюдават при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания.
Както споменах вече, при УК, както и при БК, може да е налице възпаление на дебелото черво. А редица проучвания установяват тясна връзка между хроничното възпаление и развитието на злокачествени заболявания при хората. В този ред на мисли, щом пациентите с УК и БК могат да имат хронично възпаление на дебелото черво, следва логичният въпрос дали хората с тези заболявания са рискова група за развитието на карцином на дебелото черво?
- Има ли отговор този въпрос?
- Именно тази въпросителна наложи и необходимостта от провеждането на голямото проучване, за което ме питате.
- Моля в такъв случай да обясните в какво се изразява то? Какво установихте след неговото приключване?
- По-общо погледнато, самото проучване се състои от отделни самостоятелни изследвания и се подчинява на необходимостта да разберем повече и да натрупаме клинични данни за
ПРЕДРАКОВИТЕ ФОРМАЦИИ В ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО и за самия колоректален рак при пациентите с УК и БК.
Колоректалният рак е злокачествено заболяване с огромна социална значимост сред населението и се развива от предракови лезии, като по този начин представлява краен резултат от един многостъпателен процес. В нашите изследвания ние натрупахме данни за честотата на пред-раковите дебелочревни лезии и самия колоректален карцином при възпалителните чревни заболявания за това как тези формации изглеждат по време на колоноскопията, къде най-често се локализират и как се оценяват от патолога.
Установихме какво е средното време от диагнозата на ХВЧЗ до откриването на предраковите дебелочревни лезии. Изследвахме задълбочено кои са рисковите фактори и кои са пациентите с ХВЧЗ, които са асоциират с повишена вероятност от наличие на предракови формации да дебело черво и ректум. В рамките на проучването сме провеждали колоноскопии с целенасочено търсене на предракови и злокачествени лезии при пациентите с ХВЧЗ чрез впръскване на багрила върху лигавицата на дебелото черво по време на изследването. Този метод, наречен хромоендоскопия, ни помага лесно да открием, характеризираме и отстраним ендоскопски предраковите лезии, като така предотвратяваме конкретния пациент да развие рак на по-късен етап.
Клиниката по гастроентерология в ИСУЛ към момента е и центърът с най-много регистрирани пациенти с ХВЧЗ от България в дигиталната платформа на UR-CARE към Европейската Крон и Колит организация (ЕССО). В рамките пак на нашето обширно проучване установихме, че при задаване на правилното търсене, тази платформа може изключително бързо и лесно да отграничи пациенти с УК и БК с повишен риск за дебелочревен рак. Това ни дава възможността и шанса да посъветваме тези пациенти, че е уместно при тях да се проведе скринингова или проследяваща колоноскопия за колоректален рак.
- Можете ли накратко да посочите и коментирате изводите, до които стигнахте в крайна сметка?
- Изводите, приносите и тълкуването на резултатите от нашите изследвания са множество, но биха били трудни за разбиране от човек, без медицинско образование. Тук ще набележа
ЕДИНИЧНИ ИЗВОДИ от ИЗСЛЕДВАНИЯТА
В едно от тях, обхващащо 9-годишен период и включващо много голям брой хоспитализирани пациенти с ХВЧЗ с дебелочревно засягане от Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ, установихме че:
• Честотата на колоректалната дисплазия (предраковите лезии, които могат да преминат в колоректален карцином) сред пациентите с ХВЧЗ, е 7%.
• Колоректалната дисплазия (предраковителезии) е преобладаващо локализирана в ректума и лявата част на дебелото черво като най-често тези лезии са под формата на полипи.
• Колоректалните аденоми съставляват най-честия тип предракови лезии при пациентите с ХВЧЗ.
• Оказва се, че честотата на колоректалния рак при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания е ниска и е под 1%.
Резултатите пък от дигиталната платформа на UR-CARE към Европейската Крон и Колит организация (ЕССО) затвърждават необходимостта от регистър на пациентите с ХВЧЗ, което би спомогнало за тяхното по-правилно и стриктно проследяване.
- За въвеждането на пациентите в тази дигитална платформа на Европейската Крон и Колит организация сте получили престижна награда. Да ви попитам на кого и как ще помогнат тези данни в практиката?
- Признанието е по повод високата активност на нашия Център във въвеждането на пациентите с ХВЧЗ, като улцерозен колит и болест на Крон, в дигиталната платформа, наречена UR-CARE към ЕССО. Това е своеобразен повод за гордост поради факта, че сред наградените са и центрове, които са водещи на европейско ниво в диагностиката и лечението на пациенти сУК и БК. Значението на тази награда, която получихме, е наистина голямо и следва тя да не се разглежда едностранно. Това е признание за усилията на нашия клиничен център, но според мен и индиректно разкрива значението и необходимостта от изграждането на национален регистър за пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания в нашата страна. Най-голямата заслуга за тази награда обаче, имат самите пациенти.
Големият брой регистрирани от Клиниката олицетворява доверието на болните с улцерозен колит и болест на Крон, и разкрива напредничавото мислене на хората с тези болестни единици. Пациентите непрестанно четат, интересуват се и сами осъзнават ползите от такъв регистър както за тяхното по-добро индивидуално проследяване, така и по отношение натрупването на нови научни данни за възпалителните чревни заболявания като цяло. Редно е да кажем, че дигиталната платформа UR-CARE е инициатива на Европейската Крон и Колит организация. В ДИГИТАЛНАТА ПЛАТФОРМА МОГАТ ДА СЕ ВЪВЕЖДАТ наличните образни, ендоскопски, лабораторни изследвания на пациента от всяка хоспитализация или от всяко посещение при проследяващ лекар. Чрез подробното въвеждане на клинични данни в дигиталната платформа се цели да се улесни и подобри ежедневната клинична грижа за болните с възпалителни чревни заболявания. И, разбира се, се дава възможност на самия лекар да си извади съответните изводи и препоръки.
На фона на възможностите, които ни дава Европейската Крон и Колит организация чрез тази дигитална платформа, съвсем логично загатваме за ползите от бъдещ национален регистър и в България. За съжаление, към момента липсва регистър на болните с УК и БК в България. Отговорност и стремеж на всеки лекар в тази област трябва да бъде изграждането на такъв национален опис на пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания. Наличието на национален регистър в България би могло преди всичко да разкрие реалните потребности на пациентите с тази болестна единица в нашата популация, както и какви са най-честите усложнения при тях и как можем да ги предотвратим. Без съмнение, такъв регистър ще оптимизира и терапията на болните като цяло.
- Можем ли да кажем каква е приблизителната честота на пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания в България?
- И този ви въпрос отново загатва за голямата нужда от национален регистър за пациентите с ХВЧЗ. Липсата на такъв към момента не ни дава възможността да кажем дори и приблизително каква е честотата на хроничните възпалителни чревни заболявания в България. Ако посоча цифра, то тя би била спекулативна. Едно обаче е ясно: за съжаление, в момента нашата страна се намира във фаза на повишаваща се честота на новодиагностицираните случаи на ХВЧЗ.
Ако мога да опиша честотата на ХВЧЗ в България, бих я сравнил с „айсберг", чийто връх виждаме ясно и представлява пациентите с доказано заболяване. Но под водата вероятно се крият голям брой недиагностицирани болни поради неспецифичността понякога на симптомите.
- Да припомним как се проявяват и какви са симптомите на хроничните възпалителни чревни заболявания?
- Много пъти са ми задавали този въпрос и винаги съм изпитвал затруднения да отговоря синтезирано. Симптомите до голяма степен, зависят от това дали пациентът има улцерозен колит или болест на Крон.
ВАЖНИ ЗА ИЗЯВАТА НА КЛИНИЧНИТЕ СИМПТОМИ са също тежестта на възпалението и локализацията на възпалителния процес, както и това дали пациентът има усложнения от ХВЧЗ. Симптомите при болните с УК са поманифестни и могат да се изразяват в тенеземи (представляват силни болезнени напъти за дефекация), диария с примеси на слуз и кръв, изпускане по голяма нужда и наличие на коремна болка. При по-затегнато протичане на улцерозния колит може да е налице и съпътстващо силно отслабване на тегло, а също и повишена телесна температура.
При пациентите с болест на Крон невинаги симптомите могат да бъдат толкова ясно изразени и понякога са неспецифични, което води до значително по-дълго забавяне в диагностиката спрямо тази при улцерозния колит. Както споменах по-рано, БК може да засегне всички части на храносмилателната система, от устата до ануса. В този ред на мисли, симптомите при това заболяване зависят от това кой участък е засегнат и от поведението на самото заболяване.
Т.е., дали са се образували стеснения по хода на храносмилателната система или са налице патологични комуникации между структури (фистули). Преобладаващо обаче, пациентите с БК съобщават за коремни болки, загуба на тегло и диариен синдром. Нерядко, пациентите с ХВЧЗ имат придружаваща тежка умора, която може да засегне до 80% от болните, дори когато са в ремисия. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че част от пациентите развиват депресия, тревожност, нарушения на съня и фертилитета. Някои пациенти могат да проявят и екстраинтестинални прояви на ХВЧЗ, със засягане на кожа, очи, бъбреци, мускулно-скелетна система, бял дроб, както и други органи. Следователно, лечението и обгрижването на тези пациенти следва да бъде споделено между специалисти в различни области.
(Каква е подходящата диета при пациенти с ХВЧЗ; Как се поставя диагнозата и Какви са най-честите грешки, които допускат пациентите – очаквайте във втората част на интервюто, която ще публикуваме в понеделник, 10 юли 2023 г.)

***

Ако изпитвате проблеми, като описаните по-надолу или се съмнявате, че може да сте засегнати от подобно заболяване, не пропускайте да се консултирате с лекарите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които преглеждат всеки ден в КАБИНЕТА ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ на МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“. За контакт:02 94 32 207.

Източник: В-к Доктор